once upon a time
Да, така започват всички
приказки. Може да се каже, че така започва и всеки нов живот.
Тази година навърших 60
години и се чудех дали трябва да направя изложба по този повод. 60 години не е
шега. От друга страна все пак е клише, че на кръгли годишнини е
важно да отбелязваш и с изложба- като оценка или преоценка на работата си. И
докато се чудех какво всъщност искам и трябва да правя във връзка с казуса се
случи така, че моят баща разреши въпроса.
Родителите ми са се
развели, когато съм била много малка и всъщност аз не съм живяла никога с баща
си. Сега той реши, че трябва да бъдем по-близки и предизвика с думите, мислите
и разказите си тази изложба. Връщане в дебрите на "семейния роман",
който мислех, че съм преодоляла.
Ровенето в старите снимки
и документи сякаш предизвика и асоциациите с вълшебните приказки, които
всъщност показват пътя на порастването ни, на израстването ни, на
преодоляването на неизменните прегради по пътя.
"Малката червена
шапчица", "Грозното патенце", "Спящата красавица","Пепеляшка","Малката
русалка" , помагащите животни очертават големите надежди на всяко ново
поколение за щастие и любов, съпътствани с преодоляване на чувството за вина,
предопределено от родителите ни.
Аделина Попнеделева (
която си мислеше,че е порастнала)