once upon a time

Имало едно време...

Да, така започват всички приказки. Може да се каже, че така започва и всеки нов живот.
Тази година навърших 60 години и се чудех дали трябва да направя изложба по този повод. 60 години не е шега. От друга страна все пак е клише, че на кръгли годишнини е важно да отбелязваш и с изложба- като оценка или преоценка на работата си. И докато се чудех какво всъщност искам и трябва да правя във връзка с казуса се случи така, че моят баща разреши въпроса.
Родителите ми са се развели, когато съм била много малка и всъщност аз не съм живяла никога с баща си. Сега той реши, че трябва да бъдем по-близки и предизвика с думите, мислите и разказите си тази изложба. Връщане в дебрите на "семейния роман", който мислех, че съм преодоляла.
Ровенето в старите снимки и документи сякаш предизвика и асоциациите с вълшебните приказки, които всъщност показват пътя на порастването ни, на израстването ни, на преодоляването на неизменните прегради по пътя.
"Малката червена шапчица", "Грозното патенце", "Спящата красавица","Пепеляшка","Малката русалка" , помагащите животни очертават големите надежди на всяко ново поколение за щастие и любов, съпътствани с преодоляване на чувството за вина, предопределено от родителите ни.
Аделина Попнеделева ( която си мислеше,че е порастнала)













Популярни публикации от този блог

fresh

Градски мотиви/ Urban motives