Аделина Попнеделева живее и работи в София, където е художник, режисьор и куратор и има докторска степен по изобразително изкуство и теория на изкуството в Национална художествена академия.
All external events in life are in a way only resemblances of the internal process, synchronous symbolizations. If we understood and integrated them, we would spiritualize the physical. The video installation “Fresh”, consisting of four videos, shows what happened in Bulgaria during the years of transition from socialism to democracy by an authentic portrait of the young character. Amusing, attractive and cynical, the young man perfectly rules over the language and the signs of one nonofficial system, and that makes him look like fiction character. The model that he strives for is the new hero- a businessman with half-criminal, half-parvenu lifestyle. As he has chosen the way of successful integration in contemporary society he gives and generalizes the image of contemporary consumer culture where freedom is reduced to the right to be a client. Всички външни събития в живота са само подобия на вътрешните процеси, синхронични символизации.Ако ги разберем и интегрир...
Градски мотиви Фотография Изложбата коментира отношението към социалистическото минало чрез фотографии от градската среда. В изкуството терминът ”мотив” се използва в смисъл на повтарящ се елемент. Графитите от софийските улици, които с приближаването на изборите завземат нови и нови пространства изглеждат написани от една и съща ръка.Те се повтарят,стават мотиви. Мотивът , в смисъл на подбуда ,поставя въпроса доколко тези графити са неформални и спонтанни, доколко са организирана предизборна агитация.Интересни са и допълнителните намеси, наслагването на текстове с различни политически послания. Има места с не разрушени социалистически символи, някъде могат да се видят съветски знамена.Вероятно това са случаите на „носталгия” по „сигурността „ и „реда”, на т.н. „червени бабички”(изразът използвам като заместител на бившия израз „честни” комунисти,т.е. тези които не са участвали и не участват в безогледното преразпределение). Многобройните графити, ...
Имало едно време... Да, така започват всички приказки. Може да се каже, че така започва и всеки нов живот . Тази година навърших 60 години и се чудех дали трябва да направя изложба по този повод. 60 години не е шега. От друга страна все пак е клише, че на кръгли годишнини е важно да отбелязваш и с изложба- като оценка или преоценка на работата си. И докато се чудех какво всъщност искам и трябва да правя във връзка с казуса се случи така, че моят баща разреши въпроса. Родителите ми са се развели, когато съм била много малка и всъщност аз не съм живяла никога с баща си. Сега той реши, че трябва да бъдем по-близки и предизвика с думите, мислите и разказите си тази изложба. Връщане в дебрите на "семейния роман", който мислех, че съм преодоляла. Ровенето в старите снимки и документи сякаш предизвика и асоциациите с вълшебните приказки, които всъщност показват пътя на порастването ни, на израстването ни, на преодоляването на неизменните прегради по пътя. "Малкат...